"Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира!"

# SvishtovToday 02.06.2018 07:17 173

Днешният ден е един от най-тачените и значими празници в цяла България. На 2 юни през 1876 г. по хълмовете на връх Околчица османски куршум слага край на живота на великия български поет, революционер и борец за свобода Христо Ботев.

Денят официално се нарича Денят на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България, и се чества с паради и празненства на много места в страната.

Поезията и литературното творчество на Ботев, както и неговите подвизи в името на родината, са завинаги гравирани в народната ни памет и са неизменен повод за национална гордост. Той е сред малцината истински изявени личности в света, които са дали последната си капка сила, кръв и талант, за да осигурят свобода на народа си.

Над 1100 души ще почетат паметта на героя, извървявайки последния маршрут на Ботев и неговата чета от Козлодуй до Околчица, като петдневният им поход ще завърши днес с празненство около кръста в балкана край Враца.

Сирените в страната днес ще завият точно в 12 часа, а в тази минута мълчание нека със сведена глава да си припомним подвига и поезията на Ботев, които 142 години след смъртта му все още ни карат да настръхнем.

ХАДЖИ ДИМИТЪР

 

Жив е той, жив е! Там на Балкана,

потънал в кърви лежи и пъшка

юнак с дълбока на гърди рана,

юнак във младост и в сила мъжка.

 

На една страна захвърлил пушка,

на друга сабля на две строшена;

очи темнеят, глава се люшка,

уста проклинат цяла вселена!

 

Лежи юнакът, а на небето

слънцето спряно сърдито пече;

жътварка пее нейде в полето,

и кръвта още по–силно тече!

 

Жътва е сега... Пейте, робини,

тез тъжни песни! Грей и ти, слънце,

в таз робска земя! Ще да загине

и тоя юнак... Но млъкни, сърце!

 

Тоз, който падне в бой за свобода,

той не умира: него жалеят

земя и небе, звяр и природа

и певци песни за него пеят...

 

Денем му сянка пази орлица,

и вълк му кротко раната ближи;

над него сокол, юнашка птица,

и тя се за брат, за юнак грижи!

 

Настане вечер – месец изгрее,

звезди обсипят сводът небесен;

гора зашуми, вятър повее, –

Балканът пее хайдушка песен!

 

И самодиви в бяла премена,

чудни, прекрасни, песен поемнат, –

тихо нагазят трева зелена

и при юнакът дойдат, та седнат.

 

Една му с билки раната върже,

друга го пръсне с вода студена,

третя го в уста целуне бърже, –

и той я гледа, – мила, зесмена!

 

"Кажи ми, сестро де – Караджата?

Де е и мойта вярна дружина?

Кажи ми, пък ми вземи душата, –

аз искам, сестро, тук да загина!"

 

И плеснат с ръце, па се прегърнат,

и с песни хвръкнат те в небесата, –

летят и пеят, дорде осъмнат,

и търсят духът на Караджата...

 

Но съмна вече! И на Балкана

юнакът лежи, кръвта му тече, –

вълкът му ближе лютата рана,

и слънцето пак пече ли – пече!


Екипът на SVISHTOVTODAY.COM е готов да публикува Вашите сигнали. Изпращайте Вашите материали на office@svishtovtoday.com