Свищовският дъб с номинация в конкурс "Дърво с корен"


Конкурсът "Дърво с корен" се организира от Фондация "ЕкоОбщност" от 2010 г. насам. Търси дърветата, които обичаме - не защото са най-стари или най-красиви, а защото са специални. Победителят в конкурса представя България в международната надпревара Европейско дърво на годината.

Цялата инициатива се провежда в социалната мрежа и номинацията на НАШЕТО ДЪРВО е под номер 28.

Номинация 28

Вид: Летен дъб, Quercus robur L.
Възраст: 160 г.
Местонахождение: Свищов
Номиниращ: Екологичен клуб „Да спасим света заедно”, СУ „Цветан Радославов”, гр. Свищов

Географите могат много точно да опишат как се намира географския център на един континент, държава или град. Но има обекти, които извън науката, са събирателни центрове на хората във всяко селище. Следвайки потока на хората, независимо от десетилетието, независимо от сезона можем да ги открием.
Едно такова уникално и любимо място се намира в югозападния край на Градската градина на гр. Свищов, в непосредствена близост до площад „Алеко”. Там се намира малко красиво павилионче, над което е разперил клони любимият на свищовци и гости на града летен дъб. Дървото е на възраст около 160 г. Връстник е на първото в България читалище „Еленка и Кирил Д. Аврамови”, учредено през далечната 1856 г. Читалището се намира в непосредствена близост , в източния край на Градската градина. Нашето дърво е било младо, когато през юни 1877 г. по улиците на Свищов са преминали руските освободителни войски.
Градската градина е създадена няколко години след Освобождението, от първия кмет на Свищов Димитър Анев. Старите снимки показват развитието на парка през годините. В началото на 20 век в близост до дървото е построен малък павилион (снимки от 1916 г.). Хората от града наричат павилиона, заради формата му, „Гъбката”. Градската градина и малкото павилионче са любимо място за срещи и разходки на много поколения и на хора от различни възрасти. Младите хора си уговарят срещи до павилиончето от десетки години, влюбени двойки се разхождат по алеите, майки с деца се забавляват и играят в парка и на площада наоколо, възрастни хора си почиват на пейките в парка. 
Много неща е видяло и чуло нашето дърво през годините. Мирни дни и войни. Протести, манифестации и стачки. Кросове на децата и празници. Концерти. Танци и народни хора. Смях и сълзи. Любов и разлъка. Посрещане на десетки нови години от хиляди хора на площада.
Сменят се сезоните, сменят се годините. Файтоните и каруците, които преминават по улицата покрай дървото, се заменят с автомобили и автобуси. Променя се модата на дрехите, търговията, променят се думите с които хората си общуват, променят се шумовете и динамиката на града. На има неща, които остават неизменни – добротата на хората, радостта им от общуването и стремежа им към по-добър и щастлив живот. Не се променя и сърдечният център на града – едно малко любимо павилионче и едно голямо вековно дърво, разперило величествени клони над него.
„ Да се видим тази вечер. 
Добре! Кога? 
Довечера в шест, става ли? До „Гъбката”
ОК! До скоро!”

През март 2016 г. тържествено бе отбелязана 160 годишнина от създаването на Първо българско читалище „Еленка и Кирил Д. Аврамови”. Като част от тържествата бе и засаждането на две дъбчета пред входа на читалището. Фиданките са отгледани от жълъди, взети от нашия летен дъб. Животът продължава...