ГРАДИНАТА

# Reporter Svishtov 03.09.2019 03:46 96

ГРАДИНАТА

В мъждукащия час на залеза,
вървяхме с тебе през градината.
И ябълките капеха до нас.
Спомням си, тогава отбелязах,
че това са часове звънтящи
върху циферблата на земята.
И беше толкова естествено,
ти да ми подадеш най-зрялата.
Оттуй познание закръглено,
лепнеха душите и телата.
Обгръщаше ни пустото поле.
Ни стопанини, нито куче се яви,
да ни прогони от парчето райско.
В листо, от лятото завършено,
паяче чакаше знак да му дадем,
за да метне блестящото си ласо
и да завърже с него времето.
Да спре този миг завинаги.
Но ние не разбирахме езикът му,
не знаехме знаците му да четем.

Днес, полето като гарван крачи,
зад него мъглата ме обгръща.
От градината - този килер
на миналото, излизам лепкав
и омотан в паяжина. И виждам
как виси в клоните луната -
ябълка подранила и нахапана.
Но няма кой да слепи парчетата й,
нито да ми я поднесе, там,
в мъждукащия час на залеза.

1975 г.


Екипът на SVISHTOVTODAY.COM е готов да публикува Вашите сигнали. Изпращайте Вашите материали на office@svishtovtoday.com