Публикуваме текст, без редакторска намеса, на г-н Лъчезар Тошев, за което му Благодарим!

В медиите тези дни се появиха спорове относно авторските права на националния ни химн.
Оказа се, че става въпрос за спор за авторски права върху аранжимента, а не върху мелодията или текста.
Такива аранжименти има регистрирани и от български композитори.
По този повод обаче, отново се тиражира едно твърдение на композитора Петко Стайнов, направено по време на конкурса за нов национален химн през 1963г.
Той казал, че песента е еврейска.

ХАЙДЕ ВИЕ, КОИТО ПОВТАРЯТЕ И ДНЕС ТОВА, ПОКАЖЕТЕ ТАЗИ ЕВРЕЙСКА ПЕСЕН??? КЪДЕ Е? ОТ 1963г. ДОСЕГА ТЯ НЕ Е ПОКАЗАНА, ЗАЩОТО НЯМА ТАКАВА!

ДОРИ НЯМА И НАМЕК ЗА ВЛИЯНИЕ НА ЕВРЕЙСКАТА МУЗИКА В МЕЛОДИЯТА.
ИМА И ДРУГИ ВЕРСИИ ЗА ПРОИЗХОДА НА МЕЛОДИЯТА - СВИЩОВСКОТО ХОРО (КИРЯК АРИСТОКРАТ), РУМЪНСКО ХОРО, КРЪЧМАРСКАТА НЕМСКА ПЕСЕН "ИМАТЕ ЛИ ВИНО" И ДОРИ "ДВАМАТА ГРЕНАДИРИ" НА ШУМАН, НО НИТО ЕДНА ОТ ТЕЗИ ПСЕВДОВЕРСИИ НЕ ИЗДЪРЖА КРИТИКА.
ДОРИ САМИЯТ ФАКТ НА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ТОЛКОВА МНОГО ВЕРСИИ СА ЗНАК, ЧЕ ПЕСЕНТА НЕ Е ВЗАИМСТВАНА ОТ НИКОЯ ОТ ТЯХ.

НЯМА ВЗАИМСТВАНЕ!

 В ПОСТАВЯНЕТО ПОД СЪМНЕНИЕ НА АВТОРСТВОТО НА ПЕСЕНТА ИМА ИЗВЕСТЕН НАЦИОНАЛЕН НИХИЛИЗЪМ.
ЗАЩО???

(ПРЕДИ ДЕСЕТИНА ГОДИНИ ИМАШЕ ИНИЦИАТИВА НА МУЗИКАНТИ В НБУ ЗА НАПИСВАНЕ НА НОВ ХИМН И ТОГАВА СЪЩО СЕ "ПРЕТОПЛИХА" ТЕЗИ НЕЛЕПИ И НЕДОСТОЙНИ ТВЪРДЕНИЯ.)

Песента е създадена от Цветан Радославов още преди Сръбско- българската война когато той учи във Виена.

По-късно Цветан Радославов разказвал как в студентските му години се събирали с руски, полски, шведски състуденти.

Когато при такива сбирки трябвало да попеят, българските студенти не знаели нищо завършено, а той вече имал готова песента „Горда Стара планина”.
Вероятно това е било през 1883г. - две години преди Сръбско-българската война.

Научили песента и след няколко събирания вече всички я знаели.

”Създадох тази „Горда Стара планина”, като неведнъж съм се възхищавал от прелестите на България.

И най-после можах да изразя чувствата си към своята Родина и да намеря съответната нотировка.

Защото винаги изпитвах неизразим възторг, когато погледът ми обладаваше дивния простор на родината.”

- казва Цветан Радославов пред своя колега - учителят Тома Попвърбанов.

В архива на БАН се пази вариант на песента, изпят от проф. Иван Шишманов, прочут в Европа специалист по сравнителна литература, съгражданин и приятел от детинство на Цветан Радославов, който е записан от композитора Панчо Владигеров през 1926 г.