Днес отново Ви срещам с любим поет на много българи, обичащи поезия и Недялко Йорданов. Не се страхува да говори за смъртта и затова си има своя теория в стихотворна форма.

Имам си своя теория за това, което наричаме Смърт... Извинявайте, че пак пиша за нея, но тя съвсем не е това, което повечето от нас си мислят... Имаш два варианта – или да се зарееш в небесните селения или да си останеш тук, вкъщи – невидим за живите, но присъстващ във всичко, което се случва... А когато и на мене се случи, твърдо ще избера второто.

НЯМА СТРАШНО

И няма страшно, мили мой, и нищо страшно няма...

Ще дойде ден... И ще отлитнеш... Каква ужасна драма!

Така си мислят всички други... И някой даже плаче.......

Но истината не е тази... По-друга е, обаче.

Защото изборът е твой: Дали тук ще останеш

или небесната гора ще избереш да хванеш.

С мен щом се случи– ще опитам да постоя тук още

и денем сякаш да ме няма, но да присъствам нощем.

Сънят е даден за това... За свиждане със близки.

Седите си във хола пак... С кафе или уиски.

Понякога до сутринта... Понякога... Не знаем...

Събуждат се...

А ти над тях.... Невидим... Нечуваем...

Ти всичко виждаш, всичко чуваш, а те не подозират.

Нали са живички горките и нищо не разбират.

Залутани и замотани във своите проблеми,

които цял живот ги мачкат от малки до големи.

И въпреки това не бързай при тебе да ги викаш.

Нали така е наредено – количката да тикаш...

И в нея...страст... любов... омраза... и най-различна стока....

По стръмната, предначертана от... Кой? Не знам.... Посока...

Живот! Да си го изживеем!... Каквото е – такова....

Напразно всеки се надява за самоличност нова.

И за какво ти е, когато и след това си тука.

И всяка нощ... В съня си някой – да дойдеш – ще почука.

Недялко Йорданов