Това стихотворение написах преди четири години... Бил съм на поетически срещи с мои сънародници в не малко европейски страни, включително в Кувейт и Япония. Последно бях в Лондон малко преди пандемията , а наскоро осъществихме видеовръзка с българи от Чикаго и от там с много още държави. Сега си мисля, че не съм бил съвсем справедлив, когато съм написал стихотворението, но реших все пак да го публикувам, защото в него има и много истина от това, на което съм бил личен свидетел. Скъпи мои български приятели в чужбина, много ми се иска да предадете на вашите деца и внуци обичта към България,дори и да не са родени вече тук.
НА ИЗПРОВОДЯК
Тръгвате си, мили мои... Зная... Безвъзвратно.
Значи твърдо сте решили... Никакво обратно...
Майка ви съвсем не плаче... Даже ви се радва...
Малка капчица в окото само се прокрадва.
Там отивате, където няма да сте гладни...
Господарите ви чакат... Точни и изрядни...
Ще започнете веднага... Сигурно начало...
Евтино ще продадете ум, душа и тяло...
Всичко там е подредено... На отчет се води...
Там изобщо не познават Кирил и Методий...
По лицата им не виждаш радости и скърби.
Те и до сега ни бъркат с гърци и със сърби.
Българчета мили мои... Моми и ергени...
Много скоро някой Момък там ще се ожени.
И Мома ще си намери мъж богат на сметка.
Българката е красива... Истинска плеймейтка.
Ще живеете нормално... Триетажна къща...
И басейн със спа салон... Е, как да ви се връща
в тази бедна, Черноморска, никаква Родина
във която брадва пее в Рила и Пирина.
Мляко българско децата първом ще засучат
ала български език те няма да научат...
Но ще им е интересно как се меси хляба,
за три дена пак на гости на дядо и баба.
Но ще минат... и ще минат... не много години.
И ще се споминат тука близките роднини.
И ще продададете всичко... Процедура бърза.
И с Родината ни нищо няма да ви свързва.
Да не мислите че нея я интересува...
Сеща се, когато трябва пак да се гласува.
Мили българчета мои... Тръгвате ли? Жалко.
Как да кажа – потърпете поне още малко.
Недялко Йорданов