Жената. Тя така е сътворена.
Събрала в себе си една вселена.
Завил е Господ в нея всяка гайка,
Да бъде здрава, силна, да е майка.
В косите и, закичил е Той рози.
И прелести и дал в големи дози.
Далече я държал от Сатаната ,
Да бъде вярна, да боготвори децата.
Да е обичана и силно да обича.
Във обич на децата да се врича.
А огъня що носи във душата
да топли своя дом тя без отплата.
Да е красива, да е издържлива.
Да брани своя дом дорде е жива.
И много женски хитрости да знае.
Да може мъж със поглед да омае.
Утроба дал и, за да носи плод.
Да продължи човешкия ни род.
Любка Геортиева