Недялко Йорданов-Старостта ни отива

# SvishtovToday 06.08.2021 03:52 915
 
 
 

Някога бях написал едно стихотворение, което стана песен "Младостта си отива". Бях само на 33 години, а вече бях започнал да се замислям за наближаването на старостта. Какво да кажа сега, когато съм повече от два пъти по-стар. Но човекът така е създаден, че свиква с всички превратности на времето, включително и със старостта. Дори си внушава, че старостта е нещо, което има своите прелести. Така написах контра –стихотворението "Старостта ни отива".

СТАРОСТТА НИ ОТИВА
 
Остаряхме наистина.
Ах, каква перспектива!
Но макар и абсурдно
старостта ни отива.
Старостта ни отива.
С двете дини под мишка.
С очила... И със дънки.
И със ретро - подстрижка.
Старостта ни отива.
С 50 грама водка.
С осем шипа в гръбнака
и със спортна походка.
Вечер – сън пред екрана.
Сутрин – вечни болежки.
И заглъхнали страсти.
И поправени грешки.
Като слънце ръждиво
над пожъната нива
най-красиво на залез –
старостта ни отива.
Старостта ни отива -
по-красива от вчера.
Патинирана брошка
със игла на ревера...
Старостта ни отива...
Сняг на покрива зиме.
Глас отгоре... Прекрасен!
И ни вика по име.
Бели-бели да тръгнем
в свойте черни костюми.
Старостта ни отива...
Кинолента без думи...
Бална рокля. Цилиндър.
Диригентът заспива...
Тихо свършва кадрилът.
Старостта си отива...
И стои кочияшът...
И файтонът ни чака...
Там по дългата улица
на последната пряка...
 

Недялко Йорданов


Екипът на SVISHTOVTODAY.COM е готов да публикува Вашите сигнали. Изпращайте Вашите материали на office@svishtovtoday.com

Галери