Някога бях написал едно стихотворение, което стана песен "Младостта си отива". Бях само на 33 години, а вече бях започнал да се замислям за наближаването на старостта. Какво да кажа сега, когато съм повече от два пъти по-стар. Но човекът така е създаден, че свиква с всички превратности на времето, включително и със старостта. Дори си внушава, че старостта е нещо, което има своите прелести. Така написах контра –стихотворението "Старостта ни отива".

Недялко Йорданов