В началото на октомври авторката ще го представи в града край Дунав

 „Заговорът“ е история за пандемия, корупция, магистрала, любов и дори … Нобелова награда. Общото между тях е, че всеки от героите, или е жертва на заговор, или попада волно, или неволно в такъв, а заговорите се преплитат на лично, обществено и дори на световно ниво, каквато е темата за пандемията. А по- екзистенциалният смисъл е може ли с цената на договорки, схеми и заговори човек да построи щастието си и да осъществи целите си. В края на тази история всеки от героите ми сам дава отговора, макар и не буквално, разбира се“.

Така великотърновският журналист и писател Елена Чамуркова определя третия си роман в стил политически трилър, който ще излезе на книжния пазар до броени дни. Книгата е дело на престижното издателство „Фабур“, а авторката замисля представяне и в Свищов в първите дни на октомври. Впрочем читателите в града край Дунав вече познават творчеството на Чамуркова с романите „Обществена поръчка“ и „Изнудвачът“, с който тя печели съответно награда „Култура“ на Община Велико Търново за 2019 г. и приз от НОЛИ /Националното общество за литература и изкуство“ за регионален роман през миналата година. Осен това през 2020 г. Чамуркова бе отличена с трето място от Българския център на нестопанско право за разказите си „Агресия“, „Асансьор за Ники“, „Цензура“ и „Добрите думи“ в конкурса „Граждански будилник“ в националния конкурс за социално творчество, отразяващо правата и свободите в ситуация на пандемия.

„Обичам здравословните провокации и се стремя да изграждам провокативни тези и провокативни характери. Търся и провокативни заглавия. В новия ми роман не става дума за един, а за няколко заговора. Кой е основният – всеки читател сам ще прецени“

, казва авторката.

Тя е категорична, че има ниша и затова и голям интерес към жанра политически трилър и прави разлика между реалния политически живот и художествената литература. 

„Очевидно не сме се уморили от политика, щом трети път ще ходим на избори в рамките на няколко месеца. А напоследък с тъга си мисля, че интригите в обществото са национален спорт… Да, има интерес към политическия трилър, а умелата литературна интерпретация и художественото внушение различава добрата сюжетна интрига от онази другата – злободневната, битовата, пошлата. Иска ми се да вярвам, че като автор владея първата“

, споделя за свищовските си почитатели Елена Чамуркова, която добре познава политическият живот, тъй като е и доктор по политология.

„На един от най-честите въпроси за „Заговорът“ – дали има местни прототипи, отговорът е НЕ, с риск да разочаровам много хора, а други да въздъхнат облекчено. Но историята с магистралата, около която се върти една от основните сюжетни линии е достатъчно болезнена и реална. Ако има някаква връзка с Велико Търново, то това е корупционната схема с аутобана, която разплитам в „Заговорът“

, повдига още завесата за романа авторката.

И прави две уточнения - че тепърва ще се появяват много сюжети за пандемията, не само в литературата, но и във всеки вид изкуство, особено в по-социално ориентираните жанрове, в който се изявя тя самата. Това е напълно нормално, защото пандемията е катаклизъм в мирно време, който буквално обърна живота ни с хастара на вън. Извади ни от зоната ни на комфорт, показа ни, че не сме безсмъртни, че не сме полубогове, а просто хора… И второ – за да придаде на темата наистина сериозен и задълбочен вид, от името на главния й герой и книгата, която той пише, и заради която в крайна сметка става нобелов лауреат, Чамуркова е използвала някой разсъждения на клиничния психолог д-р Иван К. Иванов и интернет рубриката му „Нито ден без уроци“.

И тъй като в романите на Чамуркова любовта като емоция осезаемо присъства и привлича много читатели, тя коментира:

„Любовта в книгите ми също е провокативна. Тя не е даденост. Понякога дори не е искана. Затова първо изненадва, после очарова, случва се и да нарани, но в крайна сметка героите ми, макар и след известна съпротива,  се втурват към нея с двеста километра в час и тя ги мотивира за промяна. Любовта в сюжетите ми е многопластова. Има герои, които никога не са я опознали, никога не са обичали, освен себе си и това ги е осакатило много като личности. Има и на обратния полюс – но те са доста по-малко“.

Освен човешките взаимоотношения, писателката се вълнува от злободневни теми като корупция и власт:

„Властта не бива да е предназначена за тесните приятелски кръгове и за лична употреба. Напротив, за да не е порочна тя трябва да се упражнява единствено в полза на общото благо. И колкото повече хора могат да устоят на властта и да я упражняват в името на общността, толкова по-спокойно и уредено общество ще имаме. Търся дълбочината във всичко. В характерите на героите ми, в това защо те са такива и защо постъпват по един или друг начин, какво ги мотивира. Чувствам се омерзена от лекотата, с която раздаваме морални оценки и правосъдие, сякаш ние сме мерило, а не сме! Затова и като автор не си позволявам да давам оценка, а оставям читателят сам да прецени. Не разбирам как хейта ни се превърна в основна религия и в начин на живот и възприятие към другите. Не съм ОК, когато виждам, че  социалните мрежи се превръщат в бухалка, в начин да заклеймиш, очерниш, унижиш и осмееш всички, които имат различна гледна точка. Нетърпимостта, чувството, че всеки безнаказано може да раздава морални присъди с лека ръка много ме угнетява и над това разсъждавам в книгите си. Вълнува ме темата за властта, която трансформира слабите характери и дори ги ДЕФОРМИРА. Под власт имам предвид не само политическата, но и медийната, икономическата, а напоследък и т. нар. инфлуенсърство. Всичко това присъства в трите ми романа, а що се отнася до инфлуенсърството – темата е особено застъпена в „Заговорът“, където главния ми герой е модерен инфлуенсър – егоцентрик, милионер, психолог, мотиватор, коуч – както искаш го наречи, който има претенциите и самочувствието да дава готови рецепти. Зад фасадата му на супер успешен човек обаче стои дълбока лична драма. Освен, че е безродник и склонен към депресии, той всъщност много добре осъзнава, че животът му е една лъскава опаковка с кухо съдържание. Обсебен от мисълта за Нобелова награда и за безсмъртието, което ще си осигури чрез нея, той се е затворил за приятелството и любовта. Но разбира се, както всички герои в „Заговорът“, така и най-вече той, ще претърпи личен катарзис и в крайна сметка ще преосмисли животът си и ще се промени“

, разсъждава още Елена. И признава, че не знае темата на следващата си книга, но пък има готов ръкопис.

„Още не съм сигурна кога ще му дойде времето. Вълнувам се от толкова много теми… Изкушавам се да опитам нещо и в стил магически реализъм, защото всъщност възприемам съвременния свят точно по този начин – като магическа реалност“

, казва Чамуркова и не крие, че много се вълнува от предстоящата си среща със свищовските си четящи приятели.