ДА СЕ ЗНАЕ И ПОМНИ !

На 1 февруари се навършват 77 години от кървавия ден, когато се произнасят най-масовите смъртни присъди в българската история.Тогава през 1945-а Първи и Втори състав на т.нар. Народен съд изпращат на разстрел около 150 души от българския политически и военен елит. След екзекутираните са трима царски регенти, трима министър-председатели, депутати, висши военни и царски съветници.

За периода 20 декември 1944 г. - 2 април 1945 г. съдилищата на Народния съд издават общо 2816 смъртни присъди. За по-малко от четири месеца са арестувани 28 630 души (това са официални данни, а според изследователи те са много повече).

Обвинения са повдигнати на близо 11 000 души, а на 9155 от тях са произнесени присъди. Военният, политическият и част от интелектуалният елит на нацията отпреди войната фактически е унищожен. По време на Нюрнбергския процес срещу Националсоциалистическата партия в Германия са издадени 12 смъртни присъди.

Сред убитите е братът на цар Борис III - княз Кирил Преславски, един от регентите на малолетния тогава цар Симеон II. Разстреляни са и тримата премиери - Богдан Филов, Добри Божилов и Иван Багрянов. Богдан Филов също е регент по това време. Третият регент - генерал Никола Михов, също е сред зверски умъртвените.
Между осъдените на смърт са и 22 министри, 8 царски съветници, 67 депутати, 47 генерали и полковници. На доживотен затвор са осъдени 4 бивши министри (Михаил Арнаудов, Константин Муравиев, Вергил Димов, Руси Русев), 2 царски съветници, 22 депутати, няколко професори и други.

В нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г. край Орландовци, извън Централните софийски гробища, в изровена от бомбардировките над столицата яма се дава началото на това, което в България е известно като "Кървавият четвъртък" - изпълнени са първите официални смъртни присъди, произнесени от Народния съд, и започва избиването на голяма част от тогавашния елит на нацията.

Официално присъдата на осъдените се чете в късния следобед на 1 февруари около 16.30 ч. Излъчва се по радиото, но много от роднините на арестуваните вече са изселени из страната, където радиото в ония години е било лукс, а достъпът до съдебната зала е бил строго ограничен. Вестниците излизат със закъснение на следващия ден - 2 февруари. Тогава присъдите отново са прочетени по радиото - когато регентите, министрите и депутатите са вече разстреляни.

Оцелява само един премиер - Константин Муравиев, и неговият кабинет, управлявал страната от 3 септември до 9 септември 1944 г. и свален с преврата на 9 септември. Муравиев получава доживотна присъда и излиза от затвора през 1961 г.

Навързани на вериги, осъдените на смърт са откарани с камиони до една дупка от паднала бомба в района на Софийските гробища. На тази екзекуция липсват прокурор и свещеник.

Ужасен от хаоса и некадърната стрелба, при която хората падат ранени, но не и убити, професор Александър Станишев, прочут кардиолог и бивш министър на здравето, моли убийците да му разрешат да установи смъртта им, за да не ги хвърлят полуживи в гроба. Накрая убиват него - застрелват го с пистолет в тила, както е коленичил над последния разстрелян. Труповете са съборени в трапа и зарити със сгурия. Въпреки тайната много бързо след зловещата нощ из София се разнася истината за избиването на държавниците на България.

През следващите дни и месеци близки на загиналите носят цветя и свещи на мястото. За да предотвратят това, комунистите правят отгоре бунище. Царица Йоанна пише в спомените си: „Върху телата на жертвите бяха изсипани камиони със сгурия. Надяваха се така да отклонят вниманието и народните поклонения. Узна се обаче кого прикриваха тези черни могили. Жени - и млади, и стари, се спираха безстрашно да се молят на тази земя. И аз самата, придружавана от една или друга от моите дами, отивах да коленича край този общ гроб. Носех пълен траур…“

Преди екзекуцията в ЦК на БКП има спор как да бъдат убити осъдените. Един от лидерите на БКП и бъдещ премиер Вълко Червенков настоява за класическия начин "чрез обесване". Надделява обаче мнението на Трайчо Костов, който предлага екзекуцията да се проведе по болшевишки - с пистолетен изстрел в тила.
За целта е ангажирана група главорези, които са предвождани от Фердинанд Козовски - бъдещ председател на Народното събрание, Изидор Леви - палач-следовател, специален агент на Лаврентий Берия от болшевишкото НКВД и Лев Главинчев - садист, участник в много комунистически зверства още преди 1944 година. Именно те отговарят присъдите да се изпълнят с нужната жестокост, бързина и потайност.
Мястото в софийските гробища, определено за екзекуцията, е осветено с автомобилни фарове. Повечето от убийците са цивилни, а не униформени, въоръжени с шмайзери. Те стрелят в тила на осъдените, а труповете падат в яма.
След разстрелите палачите започват да обират жертвите си - взимат от тях всичко ценно - пръстени, часовници, златни халки. Един от палачите дори събува ботушите на убития княз Кирил.
Народният съд започва да действа, след като на 30 септември 1944 г. Министерският съвет приема Наредба-закон за съдене от Народен съд на виновниците за въвличане на България в Световната война срещу Съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея. Още в този ден председателят на Народния комитет на Отечествения фронт (ОФ) Цола Драгойчева е инструктирана да поеме цялата подготвителна работа по организацията на Народния съд. Така трябва да се създаде представата, че той е дело на всички партии, влизащи в ОФ, и се подкрепя от широки обществени среди. В началото на октомври 1944 г. ОФ започва да изпраща следователи по места за провеждане на дознанията във връзка с Народния съд. Те са одобрени предварително от ЦК на Българската работническа партия (комунисти).
На практика с Народния съд властта на Отечествения фронт узаконява започналите веднага след преврата на 9 септември 1944 г. масови убийства без съд и присъдa.
Някои изследователи посочват най-малко 18 000 жертви на комунистическия терор - убити и безследно изчезнали - в първите месеци на режима. Управлението тогава всъщност използва извънредната съдебна процедура за разправа с противниците на съветизацията и комунизацията на страната.

Създадени са 13 върховни съдебни състава (всеки с 13 членове) и 69 областни (петчленни). Съставите, обвиняемите и присъдите се определят на практика от централното и местните ръководства на комунистическата партия. От „народните съдии“ не се изисква дори юридическо образование или квалификация. Адвокати масово отказват от страх да поемат защитата на арестуваните. За главен народен обвинител е определен Георги Петров. Започва „законна чистка“ във всички учреждения.

След 10 ноември 1989 г. историците публикуваха телеграмите на Георги Димитров от Москва от декември 1944 г. до април 1945 г. с разпореждания до ЦК на комунистическата партия, сред които се открояват две забележителни „препоръки“: „Никой не трябва да бъде оправдан“ (21 декември 1944 г., написана на руски!)“ и „И никакви съображения за хуманност и милосърдие не трябва да играят каквато и да е роля“ (януари 1945 г.).

След повече от 50 години, през 1996 г., присъдата е изцяло отменена с Решение №172 на Върховния съд от 26 август 1996 година.

Част от разстреляните на 1 срещу 2 февруари 1945 г. държавници и военни:

Принц Кирил Преславски - регент, брат на цар Борис III
Проф. д-р Богдан Филов - историк, археолог, регент, бивш министър-председател
Генерал-лейтанант Никола Михов - регент и военен министър
Проф. Александър Станишев - български хирург, лекар и учен със световна известност, министър на здравето
Димитър Шишманов - дипломат, министър на външните работи
Д-р Иван Вазов - племенник на Иван Вазов, капитан - командир на Балканския полк, герой от войните. Носител на три кръста „за храброст“ и орден „Австрийски орел“.
Д-р Иван Бешков - брат на художника Илия Бешков. Герой от Първата световна война, с два ордена „За храброст“, депутат, министър на земеделието.
Александър Сталийски - виден юрист, министър на правосъдието
Д-р Борис Йоцов - учен, министър на просвещението
Инж. Борис Колчев - министър на железниците, пощите и телеграфите
Павел Груев - началник на дворцовата канцелария
Ген. Теодоси Даскалов - български офицер, герой, носител на всички отличия на Царство България, министър на войната, внук на Бачо Киро
Генерал-лейтенант Руси Русев - военен министър
Генерал-лейтенант Константин Лукаш - глaвен инспектор на войската и началник на щаба
Генерал-лейтенант Никола Стойчев - командир на Трета българска армия
Генерал-лейтенант Атанас Стефанов - командир на Четвърта българска армия
Генерал-лейтенант Никола Наков - командир на Първа българска армия
Генерал Никола Жеков - командващ българската армия през 1915-1918 г.
Генерал-лейтенант Димитър Айранов - командир на ВВС
Контраадмирал Асен Тошев - командир на Морските войски
Ген. Борис Димитров - герой от войните, един от основателите на Военното училище. Признат за най-ерудирания български офицер след 1939 г.

ПОКЛОН! ВЕЧНА ИМ ПАМЕТ !