Тази вечер ми е чоглаво. Слушах новините. Какво става с майка България. Защо е толкова търпелива. До кога ще решават съдбата ѝ хора, които мислят единствено за своите собствени интереси. И това го прикриват зад общи , безсмислени думи, които са ни дошли до гуша. Уж са заедно, а ще се избият помежду си. Не ми се политизира, но някак ми изплува едно стихотворение, което е написано преди 5 години. И няма ли никаква надежда...А, сега как е след 5 години?