Свищов днес е под похлупака на дунавската мъгла. Нищо необичайно за ноември и нашия град по това време. Преди няколко дни ми се случи нещо много приятно и неочаквано. Задържах го за себе си и ме топлеше през застудяващите дни, но ще го споделя. Подсети ме синьото картонче с широката усмивка в джоба на якето. Подариха ми го група деца и техните учителки, скупчени и усмихващи се на рядко минаващите на площад "Алеко " граждани. Аз бях късметлийка. Едно  дете притича към мен и ми връчи като златев медал синьото картонче с УСМИВКАТА. Нося си го и се усмихвам щом  го напипам в някое ъгълче на джоба ми. Благодаря на децата и техните учителки! Има бъдеще !