В законодателството на България мандатността е уредена единствено и само за избор на президент. Според мен трябва да има мандатност и за избора на кметове, общински съветници и депутати. Моето мнение е, че човек не трябва да е повече от два последователни мандата на тези позиции. Казвам го от личен опит. Аз бях три последователни мандата общински съветник. Моите съграждани знаят, че винаги съм имал позиция и съм отстоявал своите убеждения. В третия мандат си направих самооценка и разбрах, че съм дал максимума от себе си още през първите два мандата и в третия вече няма да съм в състояние да дам нещо ново и да бъда полезен на родния си град. Затова още преди четири години отстъпих назад и дадох път на нови хора.

Това не означава че не ме боли за родното ми място. Напротив – сърцето ми се къса, когато гледам празните улици и срещам тъжните погледи на малкото хора, останали в този град. Трябва да се променят много неща. Но промените трябва да ги направят нови хора. Осем години са предостатъчни за всеки кмет, депутат или общински съветник да покаже какво може и да се оттегли с чест. Да отстъпи назад и да помага с каквото може на младите хора в управлението. Дългият престой на едни и същи хора  във властта не е полезно, а даже е вредно за общността. Всеки знае до какво води. Въпрос на морал, чест и самооценка е дали ще искаш да си във властта и след осемте години управление. 

Нека не забравяме, че ние, избирателите сме най -големият коректив. Ние избираме кметовете си. Със своята преференция можем да изберем и общинските съветници, които желаем.

В трудни моменти хората се обединяват. Нека да се обединим и да дадем път на новите лица, на младите хора в политиката. От това какво ще изберем сега зависи как ще живеем следващите четири години. Призовавам всеки да участва в изборите и да покаже, че му пука за общината!

П.П. Когато управникът не познава ефекта на Дънинг – Крюгер* ще трябва ние да му обясним къде точно му е мястото.

*Ефектът на Дънинг – Крюгер е когнитивна склонност, при която неквалифицирани индивиди имат илюзия за превъзходство, изразяващо се в надценяване на собствените познавателни способности и подценяване от тях на други, които може да са и много по-компетентни от тях в същата сфера (Бел.Ред.).