Недялко Йорданов

# SvishtovToday 05.02.2021 04:30 478

 

Странно, с годините все по-често искам да разговарям с родната единствена България... Когато бях млад, не бях написал и едно стихотворение за нея... Тя беше нещо като даденост, нещо което се разбира по само себе си... Сега, когато предстои раздялата с нея, често се връщам назад и осъзнавам истински какво за мен е тя.
 
ОБИЧАМ ТЕ...
Какво си Ти? Не осъзнавам още.
Обичам те... Без разум...Без причина.
Ти... Само Ти си в мойте дни и нощи.
Абстракция със името Родина...
 
Баща ми...Млад... Със боцкащи мустаци.
И майка ми... До край една и съща...
И гларуси...На покрива ни кацат..
Море... Което нежно ме прегръща.
 
Обичам те... От първата си буква.
Написана... С молѝвче във ръката.
Обичам те... Обличам се и хуквам
с парцалената топка в махалата.
 
Не го съзнавам още... Просто ти си
това, което ме заобикаля.
Изпитват ме за Крум и за Паисий.
Шестици... И естествено се хваля.
 
Обичам те... Със любовта момчешка...
Момичето със черната баретка...
Обичам те със първата си грешка...
И с първата платена скъпо сметка.
 
Не те разлюбих никога... А можех...
Във тебе има и жестоки хора...
Изпитах всичко... всичко, мили Боже.
Живях между триумфа и позора.
 
И въпреки... Обичах те тогава...
Несправедлива... Първа и последна...
И ето ... Днес... Обичам те такава...
Макар нещастна... Примирена... Бедна...
 
Какво се случи... Кой те разсъблече?
Усещам как душата ти трепери...
И кой ли днес от теб не се отрече.
И хиляди жестоки изневери...
 
Любима моя... Страх ме е, признавам.
Не е възможно... Ти си жива! Жива!
Отивам си ... Но още се надявам...
В теб зрее вече стръкче съпротива...
Екипът на SVISHTOVTODAY.COM е готов да публикува Вашите сигнали. Изпращайте Вашите материали на office@svishtovtoday.com

Галери