"Най-тъмно е преди зазоряване!"
Когато ти е тъмно и студено
и идва ти до гуша - прекалено...
за моето послание спомни си,
от мене огънчето запали си!
Когато ти е скъсано и болно
от хората - ранено, недоволно...
във моите прегръдки се стопли,
ела да си събираме мечти!
Когато ти е тъжно, мълчаливо
и всичко ти се вижда някак сиво...
Ела! Ще помълчим...и в тишината
ще си закърпим заедно крилата!
Когато уморен си от тревоги,
да стискаш зъби повече не можеш...
аз стих тъй нежен ще ти прочета,
усмивката си ще ти подаря!
Ще видиш как мъглите ще се вдигнат
и дните даже няма да ти стигнат
за плановете нови и красиви...
Ще греят пак очите ти щастливи!
Приятел в нужда - аз ръка подавам
и семенца "Надежда" в теб посявам:
Не бива никога да се предаваме!
Най-тъмно е преди зазоряване!