Големи имена на малки улички в Свищов  

Улица "Григор Начович " се намира на Велешана. Започва от градинката на пазара, от бившето турско училище ( старите свищовлии знаят) и продължава нагоре към Чифте кафене. Тя носи името на първият финансов министър в следосвобожденска България.

Григор Начович е роден на 22 януари 1845 година в семейството на заможния търговец Димитър Начович от Свищов. В неговия дом се взема решение за основаване на Първото българско читалище. В такова семейство и среда той получава най добро за времето си образование. Учи в гръцкото училище в Свищов, френския католически колеж в Константинопол (кв. Бебек), Търговското училище в Виена, Висшата финансова школа в Париж. След като завършва „Политикономия“ в Париж, става търговец в Свищов, където през 1866 г. оглавява тайния революционен комитет.

След преминаването на четата на Филип Тотю в България през 1867 година Начович е принуден да замине за Букурещ, опасявайки се от преследване от властите. Там работи заедно с Българската добродетелна дружина и подпомага заминаването на доброволци за Втората българска легия в Белград. През 1868 година заминава за Виена, където работи в местния клон на търговската компания на баща си. Основава книжовното дружество „Напредък“ и пише за френски и германски вестници по време на Априлското въстание. Сътрудник на списание „Летоструй“.

През Руско-турската война през 1877–1878 г. е в разузнаването и подпомата руския генерален щаб при вземането на решение - десанта на река Дунав да е при Свищов. За тази си дейност е награден  от полк. Паренсов, ръководещ разузнавателната служба, с 250 000 рубли, които той отказва.

След Освобождението той е един от най дейните народни предстанители в Учредителното събрание през 1879г., което приема Търновската конституция. Княз Александър Батенберг е избран за първи български княз. Предстои му тежката задача за съставяне на първото българско правителство. Желанието на младия владетел е да се изгради смесен кабинет между либерали и консерватори, но споровете между двете групи са толкова силни, че задачата се оказва невъзможна. Така се съставя  кабинета на министър-председателя Тодор Бурмов, в който Григор Начович е определен за министър на финансите. Предизвикателствата пред него са много и най-различни, а от успешното справяне с тях зависи бъдещето на младата държава и решаването на Българския национален въпрос. Необходимо е да се изгради стабилна и надеждна данъчна система, да се основат модерни финансови институции, да се създаде собствена българска валута и да се осигурят средства, от една страна, за подпомагането на хилядите бежанци от войната, а, от друга - за възстановяване и изграждане на модерна инфраструктура. Решаването на тези задачи е особено трудно с оглед на липсата на утвърдени държавни граници, разпространеното разбойничество сред мюсюлманското население и липсата на подготвени българи, които да бъдат в основата на изграждащата се мащабна държавна система.

Трудна задача, но за получилия си солидно образование и опит, възпитан във всеотдайност и патриотизъм се оказва заслужено предизвикателство. Въпреки сложните политически борби , той е канен да участва като политик, финансист и дипломат във всички правителства, признавайки авторитета му на професионалист.

Защитник на традиционните ценности и добродетели, но и непоправим индивидуалист и прагматик, нежелаещ да се съобразява с оковите на примитивното партизанство,

 на което се  дължи дългата политическа кариера (1879-1913). Умението да балансира между либерали и консерватори, да бъде полезен като експерт и държавник и за едните, и за другите, го прави предпочитан Така Начович е български дипломатически агент в Букурещ (1884-86), Виена (1889-91) и Цариград (1903-05), четири пъти министър на финансите (през периода 1879-92), външен и финансов министър (1879-80), вътрешен министър (1881-82), министър на външните работи и изповеданията (1886-87 и 1894-96) и на търговията и земеделието (1899-1900). Част от назначенията са плод на конюнктурни комбинации, в повечето обаче се е търсела компетентната му намеса, защото и Бурмов, и Цанков, и Радославов, и Стамболов, и Стоилов, Греков или Иванчов са виждали в Начович безспорния професионалист, способен да се справи с поставените му сложни задачи. С това са били наясно и князете ни Александър и Фердинанд, макар че Начович е сред малкото родни политици, отказващи категорично да сервилничат пред Двореца. Последното е и основната причина да остане почти единственият представител на политическата ни класа без награда от българските владетели, които са били предварително известени, че би върнал всеки предложен му орден.

Григор Начович е консерватор и един от водачите на Консервативната партия, като политик заема последователно длъжностите министър на финансите в първото българско правителство (1879 и 1882–1883 г.), министър на външните работи и изповеданията (1879–1880), помощник-кмет на София (1880–1881), министър на вътрешните работи (1882).

Член е на създадения по време на Режима на пълномощията Държавен съвет (1881–1883). В края на Режима на пълномощията е финансов министър в коалиционното правителство на Драган Цанков (1883–1884).

През 1882 година става дописен, а през 1884 година – редовен член на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките.

Дипломатическата кариера на Начович приключва след ужасния за България край на Междусъюзническата война. Член на делегацията за подписването на Цариградския мирен договор от 16 септември 1913 г., той съумява все пак да запази Беломорието в границите на българското царство
След подписването на Ньойския диктат на 27 ноември 1919 г. е съкрушен и болен. Султана Рачова Петрова го посещава в скромното му неотоплено жилище. Проснат на канапето, завит в балтона си, мрачен и унил, Григор Начович  умира по-късно, на 4 януари 1920 г., отивайки си заедно с онази България, за чието величие е работил през целия си съзнателен живот.

Паметна бележка-изповед, записана в дневника му в последните дни от живота, го описват най добре "Не бях алчен и не търсех слава, затова бях смятан за лош човек! Не правех злини, затова не бях МЕФИСТОФЕЛ." 

Григор Начович остава в историята като български политик, финансист и дипломат, заемал най много министерски кресла през своята кариера. Вечна памет и почит !