Недялко Йорданов

# SvishtovToday 25.02.2021 04:47 185

Не мога да си обясня тази прекрасна "болест", от която заболях през последните години от моя живот. Всяка година – нова книга стихове. Не мисля дали е хубава, дали е крачка напред и или назад от предишните. Знам само, че това се случва сякаш независимо от самия мен... И че не мога да спра...

НОВА КНИГА

В последния остатък от живота внезапно сякаш себе си открих...

Какво се случва с мен... Не подозирах... Готова нова книга... Стих след стих...

Кога успях... Дори не ги усетих... Не съм ги мислил... Просто ей така...

Събуждам се по тъмно... И случайно... Това не мога да го отрека...

Случайни Мисли и случайни Чувства... Пристигат със Космическия влак.

Оставят бяло куфарче... Отключват... Отварят го... И заминават пак.

Надниквам вътре. Нищо. Въздух. Мирис... И вдишвам го. Опасен наркотик!

Замайва ме... И сядам... И отново клавиатурата надава вик.

Такива сме... Внушаеми... Когато усетим вече идващия край...

А младите... И никакво съчувствие... Нормално е... Банално е... Good bye!

Едва когато също остареят, тогава може да ни разберат.

Но кел файда за нас... Каква утеха? Когато тъй отдавна сме отвъд.

Но нека... Всеки нека преживее от всичко... По природния закон...

Все пак дочакахме... Това е чудо! Да хванем от последния сезон.

Какво пък. Днес е днес. А утре – утре... Сезон директен.Точен. Без лъжи...

Макар да е последен... Нищо чудно безкрайно време той да продължи.

Недялко Йорданов

6 часа


Екипът на SVISHTOVTODAY.COM е готов да публикува Вашите сигнали. Изпращайте Вашите материали на office@svishtovtoday.com

Галери