Нещо ме гложди, нещо човърка.
Тази пандемия съвсем ме обърка.
Никой не идва в къщи на гости,
всеки си здраво вратата залости.
Някакъв страх ни ефирно вмениха.
Добронадзорно ни отчуждиха.
Ето, градът ни съвсем се оголи,
всеки за здравето свое се моли.
Гледаш през маските само очите,
формално с кимване минават ни дните.
Няма айряни, няма кафета,
вече затвориха куп кафенета.
По магазини, аптеки опашки,
трябва да имаш нерви юнашки.
Празници, делници все сме по двама
и ни залива душевната драма.
До кога ще е тъй? И Господ не знае.
Дали ще може да се изтрае?
Бъдеще време ще ни покаже,
виновните строго то ще накаже.
Животът се движи в един кръговрат.
След всяко въртене идва обрат.
От много години се помни и знай,
че всяко начало си има и край.
Ще се смени и тази картина.
Животът ще тръгне без карантина.
SvishtovToday 17.03.2021 04:56 1482
