НА СЕБЕ СИ

Омръзна ми да гледам себе си

и да се смея иронично

над сложните словесни ребуси,

измислени от мене лично.

Какъв е този тип пред мене?

Такъв... Сегашен... И предишен...

С такова мрачно настроение...

Ми, да!.. Осемдесетгодишен...

Защо не се научи вече

какво и колко да говори...

Туй... изкуфялото човече

все нещо пише... с нещо спори...

Душата му е още млада...

Така си мисли... Извинете...

И получава за награда

куп подигравки и съвети.

Не се отказва... Не му пука!

И даже тихичко си пее.

И до кога ще бъде тука...

И още колко ще живее...

Да... Суетата мимолетна...

Това е актуална тема...

Едно скандалче ще му спретна...

И всичко смятам да му взема.

Лаптоп... Компютър... Телевизор...

И вестниците... И смартфона...

Морето е съвсем наблизо...

И ей къде е небосклона...

И милата вода солена

като дете ще го прегърне.

И при всевечната вселена

отново кротко ще се върне...

16 август 2021 г.

17 ч. 30 м.

Н. Йорданов